
Големите Аркани в колодата на Артър Едуарт Уейт се състоят от 22 карти (от 0 до 21). Техните сюжети изглеждат много познати на днешната цивилизация. Останалите 56 карти са Малките Аркани и се разпределят в 4 групи, както в картите за бридж, но с променени наименования (както стана въпрос). Всяка група се състои от 14 карти, от еденица или асо до десетка и четири персонажа, а именно паж (в някои колоди е принцеса), рицар, кралица (дама), крал. В началото на XX в. Картите претърпяват небивал интерес и се обогатяват значително. Най-голям принос за това има именно Артър Едуарт Уейт. Тои прави сюжетни и малките аркани, които до тогава са имали само номера. Неговата колода остава най-популярна и до днешно време. Аз използвам подобна колода на неговата, със запазена символика, но и с малко разлики.
Първият автор оповестил съществуването на карти Таро е Курт де Гебелин, които е публикувал в своето „Monde Primitif” археологическите разкопки доказващи датирането на картите. Той е бил масон с висока степен, също член на историческата Ложа на Филалетите.
Друга известна колода е Венецианското Таро. То включва всичките главни козове, но с разменени позиции на 20 и 21, а в Малките Аркани номерата от 2 до 5 са изпуснати, което намалява броя им до 62. За нейно създаване се счита началото на XV в. И най-вероятно е служила за забавление на Принца на Пиза.


