.:Кабала:.|.:Карти Таро:.

Кабала

Кабалата (от еврейски: „нещо, което е казано“, „предание“) е мистична традиция в рамките на юдаизма. Тя, и сходните и окултни науки, като нумерология и астрология се практикуват и в мистични неюдейски кръгове още от първите векове след Христа. (Християнската църква като цяло заклеймява кабалистичните учения и практики като еретични. Въпреки това мнозина бележити християнски просветители са я използвали и практикували). Като цяло кабала почива върху специфично тълкувание на текстовете на Тора (петте книги на Мойсей или Закона в Стария завет), в съвременните си преводи и публикации на български език книгите са известни като „Битие“, „Изход“, „Левит“, „Числа“ и „Второзаконие“. При своето тълкование на тези текстове кабала се спира върху „особения мистичен смисъл“ на значението на буквалния прочит на думите. Според изследователите, които не са пряко свързани с кабала като традиция, тя се е зародила като древно гадателско изкуство, което постепенно е прераснало в огромна религиозно-философска окултна система. Последователите на кабала смятат, че тя е шифърът, който мистично разкрива смисъла и значението на Словото Божие.
Идеологически кабала възниква на основата на предположението, че освен буквалното значение на текста на Свещеното писание съществува и тайно учение, достъпно за малцина избраници. В ранния писмен паметник „Трета книга на Ездра“ (която присъства в изданието на Св. Писание на св. Синод) се говори, че Бог е поръчал на пророк Ездра да напише книги, от които една част да направи достояние на всички, а останалите да запази само за мъдрите. Подобни разкази имаме и в каноничните старозаветни книги, което говори, че вярата в тайното предание е била широко разпространена. Първите адепти на учението на кабала предполагат, че всъщност тези тайни книги се съдържат в самия каноничен текст и чрез съответни методи той може да бъде разчетен. Така кабала може да бъде определена като опит (успешен или не), за разчитане на този смисъл.

Източник